Copyright 2018 - д-р Златан Цончев

ПРИЛАГАНЕ НА СОМАТОТРОПЕН ХОРМОН ПРИ БОЛНИ С ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНА ТРАВМА

Карадимов, Д., Черкезов, Ж., Бочев, Д., Цончев, З., Шаламанов, К.

МБАЛ"Царица Иоанна" - ЕАД - София - Клиника по

анестезиология и интензивно лечение

Резюме: При 5 пациента с черепно-мозъчна травма се приложи Norditropin Nordilet (човешки растежен хормон) на фирмата Novo Nordisk – Дания. За контролна група бяха проследени 5 пациента в аналогично състояние, при които не беше приложен. Соматотропния хормон в катаболна фаза значително подобрява метаболизма и за кратко време води до анаболни промени.

Ключови думи: соматотропин, растежен хормон, катаболна фаза, анаболни промени

Karadimov, D., Cherkezov, J., Bochev, D., Tsonchev, Z., Shalamanov, K.: Application of somatotropine hormone for patients with head injury

Summary: Five patients with massive cerebral trauma were received Norditropin Nordilet (human growing hormone) of Novo Nordisk company – Denmark. Norditropin Nordilet (Somatotropin) was applicated postiperatively in catabolic phase of disease. It contributed to anabolic changes.

Key words: somatotropin, growing hormone, catabolic phase, anabolic changes

УВОД:

Соматотропин в наши дни се явява един от най-добрите средства, водещи до трайно нарастване на мускулната тъкан. Ето защо той е един от най-предпочитаните анаболни препарати при спортисти – независимо от страничните му ефекти. Едни автори считат, че растежния хормон е чудотворно средство, което за кратко време води до огромен прираст на мускулна маси, други смятат, че той е напълно безполезен и има стимулиращ ефект единствено при деца, изоставащи във физическото си развитие.

Растежният хормон е полипептид, състоящ се от 191 аминокиселини. Произвежда се от хипофизата и се отделя по-големи количества при определени състояния (сън, стрес, физически тренировки, ниско ниво на кръвната захар). Соматотропния хормон няма непосредствено въздействие върху тъканите, а се опорсредствува от изработван в черния дроб инсулино-подобен фактор на растежа – соматомедин С (инсулиноподобен фактор на растежа – І), полипептид, изграден от 70 аминокиселини. Този фактор има различно въздействие в организма на човека, освен това неговата продукция в черния дроб е ограничена, но при прилагане на растежния хормон инжекционно, той пряко стимулира чернодробното производство на растежните фактори, без това да намесва в процеса хипофизата. До 80-те години на миналия век растежния хормон се получаваше от хипофизи на починали, което много оскъпяваше стойността му. Поради зачестилите усложнения от болестта на Кройцфелд-Якоб (луда крава) от 1985г. растежния хормон се получава по синтетичен път.

Функции на растежния хормон:

І. Соматотропинът има силен анаболен ефект; стимулира интензивен синтез на протеини; стимулира мускулната хипертрофия и мускулната хиперплазия.

ІІ. Соматотропинът оказва силно влияние в процеса на изгаряне на мазнините, като превръща мастите в енергия.

ІІІ. Соматотропинът укрепва съединителната тъкан, сухожилията, хрущялите и костите.

За постигане на тези ефекти растежния хормон трябва да се прилага едновременно със стероидни хормони, хормони на щитовидната жлеза и инсулин. Само в тези случаи черния дроб може да произвежда и отделя оптимални количества соматомедин и инсулиноподобен фактор на растежа. За да се засили тази функция може да се прилагат ипрепарати с антикатаболна функция като стероидни анаболи.

ЦЕЛ И ЗАДАЧИ:

Целта на проучването е отчитане ефекта на соматотропния хормон при болни с черепно мозъчна травма в катаболна фаза – 4-6 т. по скалата на Глазгоу-Лиеж (GLCS).

Поставихме си за задача да отчетем ролята на соматотропния хормон върху белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна на пациентите.

МАТЕРИАЛ ЛИ МЕТОДИКА:

Проследени са 5 пациента с черепно-мозъчна травма, на които се приложи Norditropin Nordilet (човешки растежен хормон) на фирмата Novo NordiskДания. За контролна група бяха проследени 5 пациента в аналогично състояние, при които не беше приложен медикамента.

Медикаментът се прилагаше подкожно в нарастващи дози от 0,22 до 8 мЕ ежедневно в продължение на 14 – 24 дни. Едновременно със соматотропен хормон се прилагаше Инсулин, Л-Тироксин, аминокиселинни разтвори, хумансерумалбумин 20%, пряснозамразена плазма, кортикостероиди. Всички пациенти получаваха конвенционалната противооточна терапия и антибиотик според резултатите от микробиологичните тестове, като в началото антибиотика бе избиран според изискванията на приетата в лечебното заведение „Антибиотична политика”.

Проследиха се:

І. Соматичен статус

- нарастване на кожната гънка на корема - 1-2 см.

- увеличаване обиколката на бедрото – 0,5 – 1,5 см.

- подобряване на вентилаторните показатели – увеличаване на дихателния обем и намаляване дните за апаратна вентилация.

ІІ. Лабораторни показатели:

    кръвна картина - Hb, Er, Lew, Thr, Hct

    Коагулационен статус – PTT, aPTT, INR, фибриноген

    Биохимични показатели – глюкоза, урея, креатинин, общ и директен билирубин, общ белтък, албумин, амилаза, липаза, ГОТ, ГПТ, ГГТ, КФК, ЛДХ, С-реактивен протеин, АФ, бщи масти, триглицериди, холестерол

    Електролити – Na, K, Cl, Mg, Ph

    Урина

РЕЗУЛТАТИ:

По отношение на соматичният статус се установи увеличаване на обиколката на бедрото в рамките на 10 дни след началото на приложение на препарата от порядъка на 1 – 2 см. и на кожната гънка на корема от порядъка на 0,5 – 1,5 см. При контролите промяна в тези показатели не бе наблюдавана.

По отношение на вентилаторните показатели – ДО, ДЧ, МДО, ВК – третираните със соматотропен хормон пациенти по-рано възстановиха ефективно спонтанно дишане, което като цяло се отрази като скъсяване курса на апаратна вентилация в подострата фаза. Това съвпадна и с подобрение на оценката по GLCS за същия период, което също се отчете като фактор, способстващ за по-бързото отвикване на пациента от респиратора и намаляващ броя на дните на апаратна вентилация.

Хемодинамиката на пациентите остана стабилна, с изключение на един пациент, който завърши летално в резултат на мезентериална тромбоза.

По отношение на проследените лабораторни показатели се наблюдаваха определени зависимости при пациентите, третирани със соматотропен хормон в сравнение с контролната група:

- нарастване на хемоглобина, еритроцитите и тромбоцитите;

- намаляване на левкоцитите;

- намаляване на уреята и креатинина;

- нарастване на общия белтък и албумина;

- подобряване показателите за коагулационен статус;

-електролитите и при двете групи пациенти се коригираха в зависимост от наблюдаваните отклонения.

Фигура1. Съпоставка на хематологичните показатели при пациентите получили соматотропен хормон и контролната група пациенти

От горната фигура е видно отчетливатап ромяна в основните хематологични показатели при пациентите, получава ли Norditropin Nordilet в сравнение с контролната група, като това е по-отчетливо при хемоглобина и тромбоцитите.

Фигура 2. Съпоставка на някои биохимични показатели при пациентите получили соматотропен хормон и контролната група пациенти

При биохимичните показатели по-отчетлив благоприятен ефект бе наблюдаван върху концентрацията на общия белтък към 7-ми – 10-ти ден при пациентите, получавали соматотропин в сравнение с контролната група.

ИЗВОДИ:

І. Соматотропният хормон, приложен при пациенти с черепно-мозъчна травма в катаболна фаза значително подобрява техния метаболизъм и за кратко време води до анаболни промени.

ІІ. Независимо от малкия брой пациенти, стигнахме до извода, че оптималната доза на медикаментна е 4 - 8 мЕ дневно в продължение най-малко на 2-3 седмици.

ІІІ. Приложението на соматотропен хормон не оказва влияние върху коагулациионния статус на пациентите от проучваната група.

ІV. Соматотропния хормон не оказва негативно въздействие върху функцията на стомашночревния тракт.

V. При изследваната група пациенти не бяха наблюдавани неблагоприятни отклонения в електролитния баланс при стандартната за двете групи терапия.

ЛИТЕАРТУРА:

  1. A C Enterprises. "What is Growth Hormone." n. pag. On-line. Internet. 15 March. 2001. acecom.freeyellow.com/hghwhat.html

    Bercu, Barry B., and Walker, Richard F. Growth Hormone II: Basic and Clinical Aspects. New York: Springer - Verlag, 1994.

    Blackman, Marc R. et al. GHRH, GH, and IGF-I. New York: Springer - Verlag, 1995.

    Gardner, David G. and Francis S. Greenspan. Basic & Clinical Endocrinology. Sixth Edition. New York: Lange Medical Books / McGraw-Hill, Medical Publishing Division, 2001

    Harle U. et al. "Journal of HGH" 15 Jan. 2001: n.pag. On-line. Internet. 15 March. 2001. www.growthhormonetherapy.cc/

    Jorgensen, Jens O. L., and Juul, Anders. Growth Hormone in Adults. Second Edition. United Kingdom: Cambridge University Press, 2000.

    Morely, John E., and van den Berg, Lucretia. Endocrinology of Aging. New Jersey: Human Press, 2000.

    Smith, Roy G., and Thorner, Michael O. Human Growth Hormone: Research and Clinical Practice. New Jersey: Humana Press, 2000.

Адрес за контакти:

София 1527, ул. “Бяло море” № 8

тел: (+359 2) 9432 306, 9432 260

факс: (+359 2) 9432 144, 9432 180

Доц. Димитър Карадимов

http://www.hospital-queen-giovanna.org/

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни